ПРАИСТОРИЯ АНТИЧНОСТ СРЕДНОВЕКОВИЕ НАСТОЯЩЕ
Историята на „Калето” продължава през Античността,
Историята на „Калето” продължава през Античността, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VI, развиващо се през късно-римския и ранно-византийския период.
Римското укрепление е издигнато около средата на II в. върху необитаван тогава терен край вече проспериращото по това време цивилно селище. Разположението му в непосредствена близост до брода през Искър ярко изтъква неговите контролно-охранителни функции по отношение на пътната система в региона, а времето на изграждането му неизбежно предизвиква асоциация с един добре известен официален надпис от 151 г., намерен в Български извор, Тетевенско. В надписа се говори за осъществено от император Антонин Пий масивно укрепително строителство, целящо защитата на провинция Тракия.
Използвайки умело природните дадености, римските строители опасват откъм сушата пустеещия тогава скалист хълм над левия бряг на р. Искър (с останки от късно-халколитно селище и следи от обитаване с неизяснен характер през желязната епоха) със солидна крепостна стена, градена от ломени камъни, спо­ени с бял хоросан. Оригиналният градеж е запазен сега на места до около 5 м височина.
Сравнително кратко време след встъпването му в действие, още през втората половина на II в., римското укрепление на хълма Калето претърпя­ва някакво бедствие и престава да функционира. Следите от пожар и пластът от пепел са сигурни свидетелства, че причина за това е неочаквано нападение. Пълното хронологическо съответствие доказва, че укреплението е разделило съдбата на цивилното селище в неговото подножие при някое от нашествията в периода 170 - 190 г.
Наскоро след преживяното бедствие ...
Наскоро след преживяното бедствие, най-вероятно в началото на III в., на територията на укреплението започват ремонтно-възстановителни работи. При нападението най-тежко пострадват северната кула, портата и прилежащите сектори от северната крепостна стена. Ремонтните работи обаче са внезапно прекратени, без да бъдат доведени до край. Причините за отказа от повторно въвеждане на укреплението в експлоатация са неясни, но опасаният от руините на крепостната стена терен на хълма Калето не остава пустеещ за дълго време.

В централната част на градището, непосредствено върху пласта от разстлани строителни руини, се изгражда малка култова постройка (храм), която полага началото на оформилия се впоследствие тук е езически религиозен център.

Основите на езическото светилище от Античността, което прераства в езически култов център и сега могат да се видят лежащи точно над праисторическото "светилище на тура”. От този период са открити множество бронзови монети (антониниани) от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. Много рядка находка е открита под основата на крепостната стена: бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица, символизираща върховното римско божество Юпитер (в гръцката митология Зевс) и емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките от най-представителната сграда на „Калето”.

Важен извор за историята на античния предшественик на Мездра се явява един варовиков пиедестал за статуя, отдавна известен на науката. Той е открит в руините на Калето от Феликс Каниц още през далечната 1871 г., където очевидно е бил пренесен от територията на селището през Късната античност. Сега паметникът се съхранява в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките в София. Запазеният върху него старогръцки надпис представлява посвещение в чест на импера­тор Север Александър (222-235) от провинциалния управител на Тракия Марк Улпий Сатурнин и от града Сердика. Поводът за издигане на императорска статуя именно тук, при това от името на толкова високопоставен държавен служител и на цяла градска управа, едва ли е случаен. По всяка вероятност това се дължи на очаквано, а може би и осъществено посещение на тези места лично от императорската особа. Известно е, че на два пъти, през 231 и 234 г., съответно на отиване и връщане от похода му срещу Персия, Север Александър преминава през тра­кийските земи, но за точния маршрут на движение на императорския кортеж няма данни.

Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период у нас, археолозите допускат, че е открит символичният Ключ към Северозапада. Късно-античното укрепено селище на хълма Калето продължава своето съществуване до края на VI или началото на VII век, когато е унищожено при някое от аваро-славянските нашествия. Това слага началото на Средновековния период за крепостта и селището.
Археологически комплекс „Калето” - този 70 вековен кръстопът на цивилизациите, разказва за човешката история от медно-каменната, римската и тракийската епоха до Средновековието.
КАЛЕТО